Селен има благоприятен ефект при автоимунен тиреоидит
01/05/2011
Пероралното приложение на селен (Se)* в препоръчваната дневна доза е безопасно при пациентите с автоимунен тиреоидит (AIT) и може да предотврати пониженението на ехогенността на щитовидната жлеза и да намали серумните нива на анти-тиреодните автоантитела, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Clinical Endocrinology (1).
Описаните ефекти започват да се изяват след шестия месец на прием на микроелемента и се разгръщат напълно след 12 месеца.
Най-голямото количество селен в човешкото тяло се съдържа в щитовидната жлеза, в която концентрацията му е сравнително стабилна и независима от приема с храната и наличието му в организма.
Тъй като е кофактор на редица протеини (глутатион пероксидаза ензим тип 3 (GPx-3), 5-дейодиназа изоензимите (D1, D2), тиоредоксин редуктази и селенопротеин P), Se играе роля в тиреоидната хомеостаза (поддържа хормоналния баланс) и осигурява протекция на клетките от свободните радикали.
Дефицитът на Se може да има важно значение, особено когато е настъпила активация на имунната система и когато продукцията на хормони е нарушена, както е при автоимунен тиреоидит (AIT).
Няколко проспективни рандомизирани проучвания върху пациенти с AIT демонстрираха, че краткосрочното лечение с високи дози Se (200 mcg/ден) води до понижение на нивата на антителата срещу тиреоидна пероксидаза (ТРО-Ab), като този ефект не се наблюдава след прекратяване на приема на Se.
Настоящето проспективно изследване оценява ефекта на физиологичните дози от микроелемента, приет под формата на натриев селенит, върху естествения ход на AIT при пациенти в Италия с нормална функция на щитовидната жлеза или със субклиничен хипотиреоидизъм, които не получават заместителна терапия с L-thyroxine.
В проучването са включени 76 души (65 жени, средна възраст 43 години), които са с доказан АIT и с нормални или леко повишени (
При всички пациенти диагнозата AIT е базирана на висок титър на антитела срещу тиреоидна пероксидаза (ТРО-Ab) или тиреоглобулинови антитела (Tg-Ab) и/или характерен ехографски образ на щитовидната жлеза (дифузна или огнищна хипоехогенност със или без увеличена васкуларизация).
Пациентите са рандомизирани в две групи: в първата са включени 46 участници, на които е приложен натриев селенит 80 mcg/ден за 12 месеца в еднократен дневен прием, а във втората група – 30 пациенти, на които не са взимали микроелемента или хранителни добавки с него.
В началото на проучването и отново на шестия и на 12-ия месец при проследяването, на всички участници е извършена ехография на щитовидната жлеза и са определени концентрациите на TPO-Ab, Tg-Ab, TSH, FT4.
При първата група ехогенността на щитовидната жлеза в началото на изследването е била 47+/-8 GWE, след шест месеца тя е била 44+/-10 GWE** (р
При втората група показателите за ехогенност на щитовидната жлеза са били съответно 47+/-7, 44+/-9 и 40+/-7 GWE (р=0.0001), което показва, че подобрение на ехогенността на щитовидната жлеза (50 срещу 12%, р=0.002) е статистически значимо при получаващите селен.
Приемът на микроелемента се асоциира с намаление на стойностите на TPO-Ab – от средно 172 IU/ml при първата група в началото на изследването до 123 UI/ml на 12-ия месец, което представлява понижение с >30% (р=0.0001), като петима от участниците са били отрицателни за антителата.
При втората група няма статистически значима промяна в стойностите на TPO-Ab – в началото на проучването те са били 143 IU/ml, а след 12 месеца – 149 IU/ml.
Стойностите Tg-Ab показват сходна на TPO-Ab тенденция – при приемащите селен те са били 100 IU/ml в началото на проучването, а на 12-ия месец стойностите им са спаднали до 86 IU/ml (-14%, р=0.03). При втората група в хода на тези 12 месеца на проследяване е настъпило статистически незначимо увеличение – от 119 до 141 IU/ml.
Понижената ехогенност на щитовидната жлеза се асоциира с лимфоцитна инфилтрация и с високи нива на анти-тиреоидни автоантитела, като корелира с намалената функция на жлезата при пациенти с автоимунен тиреоидит.
Получените данни сочат, че селен във физиологични дози (80 mcg/ден), дори и в случаите с минимална активност на болестта, могат да променят естествения ход на AIT.
Не е отчетена промяна в нивата на хормоните на щитовидната жлеза след прием на Se, каквато по-рано е наблюдавана при пациенти с АIT. За да настъпи забележим ефект върху тиреоидната функция, физиологичните дози селен трябва да се приемат над 12 месеца. (ЗВ)
* Селенът e микроелемент, чийто основен източник са растителните храни. Съдържанието му в храната зависи от наличието му в почвата. Тъй като повечето почви в Европа са бедни на микроелемента, голяма част от хората са с някаква степен на дефицит на селен, чиито последствия все още не са напълно уточнени. Оптималният дневен прием на Se е около 55-75 mcg. Източник на селен са и някои морски храни и ядки.
Селенът е компонент на каталитичния участък на поне 30 различни селенопротеини и се смята, че участва в редица биологични процеси – метаболизъм на свободните радикали, имунен отговор, ендокринна функция и туморогенеза.
** GWE (grey-scales) е показател за оценка на ехогенността на щитовидната жлеза, получен чрез анализ на хистограма на сивата скала.
Използван източник:
1. Nacamulli D., Mian C., Petricca D. et al. Influence of physiological dietary selenium supplementation on the natural course of autoimmune thyroiditis. Clin Endocrinol 2010;73(4):535-539 http://www.wiley.com